Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.
Край с. Ломéц се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на същото място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.
Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че 5 години по-късно по заповед на император Галиен там е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава 3 десетилетия, като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През 378 г. Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.
Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“. Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002 – 2011 г. от Националния исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.
Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна(Траянов път). Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.
Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати 3 станции – кастел Состра при село Ломéц, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна, е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия старопланински проход – Троянския.
