Ра­ди­на Бан­ко­ва с енер­гия за въз­раж­да­не на Ло­веч

За нея уси­ле­но се за­го­во­ри в Ло­веч през пос­лед­ни­те сед­ми­ци – коя е Ра­ди­на Бан­ко­ва, с как­во се за­ни­ма­ва, кое кон­к­рет­но я е под­тик­на­ло да се кан­ди­да­ти­ра за кмет на об­щи­на­та на пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри.

„Ро­де­на съм в Ло­веч през 1969 го­ди­на, тук за­вър­ших Про­фи­ли­ра­на­та ези­ко­ва гим­на­зия „Ек­зарх Йо­сиф I“, а през 1992 го­ди­на и спе­ци­ал­ност­та „Меж­ду­на­род­ни ико­но­ми­чес­ки от­но­ше­ния“ в Уни­вер­си­те­та за на­ци­о­нал­но и све­тов­но сто­пан­с­т­во в Со­фия – раз­каз­ва Ра­ди­на Бан­ко­ва. – Още по вре­ме на след­ва­не­то си за­поч­нах ра­бо­та във фир­ма за про­из­вод­с­т­во на дам­с­ко и мъж­ко об­лек­ло, а през 1995 го­ди­на, след ка­то по­чи­на­ха ро­ди­те­ли­те ми, се за­вър­нах в Ло­веч и по­ех ръ­ко­вод­с­т­во­то на се­мей­на­та фир­ма. Бе­ше ми мно­го труд­но, но за всич­ко раз­чи­тах на

ра­бот­ни­ци­те и спе­ци­а­лис­ти­те във фир­ма­та – те бя­ха мо­е­то се­мейс­т­во

Та­ка е и до днес – из­г­ра­ди­ла съм един прек­ра­сен екип, на кой­то мо­га да раз­чи­там, че ще се спра­ви с ра­бо­та­та и в мое от­със­т­вие.“

Ра­ди­на Бан­ко­ва е пред­се­да­тел на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Асо­ци­а­ци­я­та на про­из­во­ди­те­ли­те и из­но­си­те­ли­те на об­лек­ла и тек­с­тил в Бъл­га­рия. Учас­т­ва в ра­бо­та­та на Ев­ро­пейс­ка­та син­ди­кал­на ор­га­ни­за­ция по проб­ле­ми­те, свър­за­ни с по­доб­ря­ва­не ус­ло­ви­я­та на труд в про­из­вод­с­т­во­то, с не­го­во­то зап­ла­ща­не и ефек­тив­ност. Тя  е ан­га­жи­ра­на с ра­бо­та­та по меж­ду­на­род­ния про­ект „До­ми­но“, свър­зан с про­фе­си­о­нал­но­то ду­ал­но обу­че­ние в об­ра­зо­ва­ни­е­то. Фир­ма­та й „Крис фе­шън“ е сер­ти­фи­ци­ра­на по два меж­ду­на­род­ни стан­дар­та – за уп­рав­ле­ние про­це­си­те на про­из­вод­с­т­во­то и ка­чес­т­во­то и за опаз­ва­не на окол­на­та сре­да, свър­за­но с раз­дел­но­то съ­би­ра­не на всич­ки от­па­дъ­ци, имат и наг­ра­да за спаз­ва­не ус­ло­ви­я­та на труд от Меж­ду­на­род­на оди­тор­с­ка ком­па­ния.

За нея пар­т­ньо­ри­те й каз­ват, че е от­к­рит и ди­а­ло­ги­чен чо­век. С как­во­то се зах­ва­не в ра­бо­та­та си, го до­кар­ва до край. Тя е бор­бен чо­век, ра­бо­ти­ла е за мно­го ка­у­зи, за­ни­ма­ва се и с бла­гот­во­ри­тел­ност, но не дър­жи име­то й да се афи­ши­ра. Бан­ко­ва е до­бър ме­ни­джър – съз­да­ва про­дукт, 99 про­цен­та от кой­то из­на­ся в стра­ни­те от За­пад­на Ев­ро­па, фир­ма­та й е на тре­то мяс­то в об­щи­на­та по брой на ра­бот­ни мес­та.

Ра­бот­ни­ят ден на гос­по­жа Бан­ко­ва про­дъл­жа­ва по 10 – 12 ча­са, дър­жи лич­но да под­дър­жа кон­так­ти­те с тър­гов­с­ки­те си пар­т­ньо­ри, ра­бот­ни­ци­те й

мо­гат да се срещ­нат с нея по вся­ко вре­ме

на ра­бот­ния ден, да спо­де­лят как­то про­из­вод­с­т­ве­ни, та­ка и лич­ни проб­ле­ми, да по­ис­кат съ­вет.

„Ви­на­ги съм се стре­мя­ла при кон­так­ти­те си с хо­ра­та да въз­п­ри­е­мам все­ки един от тях ка­то 100-про­цен­тов но­си­тел на доб­ро­то, да­вам шанс на все­ки да изя­ви ка­чес­т­ва­та си – спо­де­ля Ра­ди­на Бан­ко­ва. – Ста­ра­тел­но из­с­луш­вам хо­ра­та в ди­а­лог, тър­сей­ки зрън­це­то ра­ци­о­нал­ност в ду­ми­те и иде­и­те. По­зи­ти­вен чо­век съм, ед­на кон­ф­лик­т­на си­ту­а­ция мо­же да ме ядо­са най – мно­го три ми­ну­ти, след ко­е­то заб­ра­вям и про­дъл­жа­вам нап­ред.“

Ра­ди­на Бан­ко­ва е сил­но и дъл­бо­ко свър­за­на с Ло­веч. Лю­би­ма те­ма за нея е ис­то­ри­я­та на род­ния й град, как­то и кни­ги­те, свър­за­ни с ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на от­дел­ни­те дър­жа­ви. В сво­бод­но­то си вре­ме оби­ча да се раз­хож­да в град­с­ки­те пар­ко­ве на Ло­веч „Баш Бу­нар“ и „Стра­теш“ и се ядос­ва, че ня­кои от тях са за­не­ма­ре­ни и изос­та­ве­ни, а тол­ко­ва об­щес­т­ве­на ини­ци­а­ти­ва и енер­гия е вло­же­на в из­г­раж­да­не­то им пре­ди го­ди­ни. По­ве­че от де­вет го­ди­ни е ве­ге­та­ри­ан­ка и в пос­лед­но вре­ме със ста­ра­ние при­гот­вя раз­лич­ни при­ро­до­съ­об­раз­ни яс­тия.

На „ти“ е с всич­ки ком­пю­тър­ни тех­но­ло­гии

два­та й те­ле­фо­на „прег­ря­ват“ от раз­го­во­ри, ча­те­не, из­п­ра­ща­не и по­лу­ча­ва­не на раз­лич­на ин­фор­ма­ция от мно­го кра­и­ща на све­та. Шо­фи­ра доб­ре, до­ри при­те­жа­ва до­ку­мент, кой­то й поз­во­ля­ва да ръ­ко­во­ди тран­с­пор­т­на фир­ма.

Мно­го хо­ра в Ло­веч под­к­ре­пят Ра­ди­на Бан­ко­ва в но­во­то й ам­п­лоа – кан­ди­дат за кмет на об­щи­на Ло­веч. То­ва са ко­ле­ги­те й от биз­не­са, съ­у­че­ни­ци­те й от Ези­ко­ва­та гим­на­зия, граж­да­ни­те, с ко­и­то се сре­ща и раз­го­ва­ря във ве­че за­поч­на­ла­та пре­диз­бор­на кам­па­ния. В ней­но ли­це те виж­дат един ус­пял чо­век, кой­то би уп­рав­ля­вал об­щин­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция с нов под­ход.

„Ако пре­ди 4-5 го­ди­ни ми бя­ха пред­ло­жи­ли да се кан­ди­да­ти­рам за кмет на об­щи­на­та, мо­же би щях да от­ка­жа, но се­га се чув­с­т­вам под­гот­ве­на, за да нап­ра­вя не­що доб­ро за съг­раж­да­ни­те си, след ка­то съм се ре­а­ли­зи­ра­ла в своя биз­нес – спо­де­ля Ра­ди­на Бан­ко­ва. – Осъз­на­вам, че гра­дът ни е мно­го изос­та­нал – и ико­но­ми­чес­ки, и в со­ци­ал­на­та сфе­ра, на­ло­жи­тел­но е да се про­ме­ни от­но­ше­ни­е­то към граж­да­ни­те, към биз­не­са, към не­же­ла­ни­е­то на мла­ди­те хо­ра и на це­ли се­мейс­т­ва да ос­та­ват да жи­ве­ят и ра­бо­тят в Ло­веч.

В ра­бо­та­та на об­щи­на­та лип­с­ва ме­ни­джър­с­ки под­ход

ня­ма уп­рав­лен­с­ки ка­па­ци­тет, ня­ма ни­то един склю­чен до­го­вор за пуб­лич­но-час­т­но пар­т­ньор­с­т­во. Ако спеш­но не се нап­ра­вят ка­те­го­рич­ни про­ме­ни в уп­рав­ле­ни­е­то, след ня­кол­ко го­ди­ни ще бъ­де мно­го къс­но за как­ви­то и да са на­ме­ре­ния. На­ло­жи­тел­но е да се обе­ди­ним всич­ки за­ед­но – уп­рав­ля­ва­щи, граж­да­ни, пред­с­та­ви­те­ли на биз­не­са, да за­гър­бим лич­ни­те си ин­те­ре­си за­ра­ди бъ­де­що­то доб­ро раз­ви­тие на гра­да ни.“

Ра­ди­на Бан­ко­ва е ка­те­го­рич­на, че об­щи­на­та, не­за­ви­си­мо от ог­ра­ни­че­ни­те си фи­нан­со­ви въз­мож­нос­ти, би мог­ла да пред­ло­жи сти­пен­дии на мла­ди хо­ра – учи­те­ли, ле­ка­ри, как­то и от дру­ги спе­ци­ал­нос­ти, ко­и­то да се вър­нат в Ло­веч след за­вър­ш­ва­не­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то си. Тук ка­те­го­рич­но мо­гат да по­мог­нат и фир­ми­те в гра­да, за да си оси­гу­рят доб­ри спе­ци­а­лис­ти. Ра­бо­та­та ме е на­у­чи­ла, каз­ва тя, че най-цен­ни­те ин­вес­ти­ции са ин­вес­ти­ци­и­те в хо­ра­та и ако не за­поч­нем да ги пра­вим днес, ут­ре ве­че мо­же да бъ­де къс­но.

Източник: standartnews.com

Коментирай чрез Фейсбук:
(Visited 439 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *