Истинската история на филма „Вчера“

Култовата сцена с клетвата във филма „Вчера” се е случила реално в Ловешката немска гимназия през 60-те години на миналия век. „Когато някой нарушаваше клетвата, прогаряхме подписа му върху листа със свещ”, разказа за Дарик бившият разузнавач номер 1 Бриго Аспарухов, пише socbg.com.

Не всички знаят, че той е прототип на Иван – героят на Христо Шопов в любимия на много поколения роден филм „Вчера”. Историята, разказана на екрана от Иван Андонов и написана в романа на Владо Даверов, се развива в Бастилията, както са наричали тогава немската в Ловеч.

Възпитаници на гимназията са доста родни политици като Андрей Луканов, Нора Ананиева и Симеон Дянков. Още една важна висша фигура от разузнаването ни е сред възпитаниците на Бастилията – Иван Драшков.

Клетвата – прогаряли са подписа на всеки, който я наруши

„Клетвата беше написана от мен и от още двама мои съученици и когато някой не спазваше клетвата тогава ние го изключвахме и всеки, който се беше подписал под тази клетва, прогаряхме подписа му със свещ”, разказва Бриго Аспарухов – бившият разузнавач номер 1, за който не всички знаят, че е прототип на Иван – героят на Христо Шопов в култовия за много поколения роден филм на Иван Андонов „Вчера”.

Мястото на историите от филма е Ловешката немска гимназия, чиито възпитаници са доста родни политици и оказва се куп разузнавачи. Историите ги разказва в книгата си Владо Даверов, завършил гимназията две години след Бриго Аспарухов.

„Владо Даверов беше едно чепато, замислено, хубаво момче. Явно през неговия поглед тогава аз съм бил един възможен негов герой в бъдеще. Бях спортист, вечният спортист. Като гледам филма, ми се вижда, че добре ме е представил”, разказва Бриго Аспарухов.

„Владо завърши 66-та година, аз завърших 64-та година миналия век. Владо Даверов е свидетел почти на всички неща в пансиона. А пансионът беше малка изолирана крепост – Бастилията се наричаше от местното гражданство. Ние не възприемахме този израз, но така ни наричаха – беше затворена общност, в която имаше голям колектив”, спомня си още бившият шеф на разузнаването.

Според Бриго Аспарухов пансионът ги е научил на това, че колективът е хубаво нещо, но трябва да се оправяш сам. „И това винаги ми е помагало в целия живот”, допълва той.

Култовите фрази във филма – реални, макар и леко украсени

„Всички неща, които се предават във филма, са истина, разбира се, украсени. Тази клетва беше прочетена на една такава сбирка, в една от стаите на пансиона, увити в чаршафи”, спомня си още прототипът на Иван от „Вчера”.

Спомняме си за култовите реплики на директора Цончев във „Вчера” и прекрасната роля на Георги Русев: „На какво прилича това питам? На нищо не прилича! Вие сте ученици от кадрова гимназия! Я ме вижте мен – на 58 години съм и нямам нито един кариес! Един Цончев не си отива така лесно – запомни го!”
„Поведението на директора Георги Русев, вечна му памет, тогава се казваше Иван Инджов, един достолепен българин, с много добри спомени за него съм. След това дойде друг директор – Цонев. Всичко това е сборен образ на директора”, спомня си Бриго Аспарухов. И допълва, че и двамата са имали подобни шеговити изяви. „Ние много бързо ги хващахме учениците и ги разнасяхме и украсявахме. Явно са станали култови”, допълва с усмивка Аспарухов.

Имаше и много романтични моменти, казва още Бриго Аспарухов. И макар да спестява тази част от историята на Ловешката немска гимназия, всъщност точно там животът го среща със съпругата му, за която се твърди, че е прототипът на Дана.

„Строго се забраняват всякакви разговори, погледи и подхвърляния на бележки между младежи и девойки! Няма тука да си играем на абстрактен хуманизъм – сега ще видите вие кон боб яде ли?!?” – други култови фрази от филма на математика Баръмов, изигран блестящо от покойния вече Никола Рударов.

Във филма Баръмов довършва дългия списък със забрани – „Забраняват се тесните панталони за младежите, на девойките се забраняват всекакви къси поли и минижупи, коленете трябва да бъдат покрити най-малко една педя!”. Това си беше в реда на нещата, имаше го записано в правилника за поведение – да имаш приличен ученически вид, спомня си Бриго Аспарухов.

Историята с изгорения чин и бунтовете

И историята с изгорения чин и учителския стол също се оказва истина, макар и случила се в друг клас, но отново в Бастилията. „Не в моя клас, но в гимназията имаше такъв случай. Имаше и бунтове, когато се съберат деца на едно място дълго време, те раждат странни идеи – изведнъж започваме да чупим, да викаме, да гасим тока или да махнем бушоните”, разказва известният роден разузнавач.

Припомняме си за историята без ток в стола на Бастилията. „Намесваха се преподаватели, имаше намеса и на полицията – такива лудории, които никога не сме ги отдавали на протест към нещо друго, освен на някаква изява на младостта ни, на пубертета ни, ако щете”, коментира Бриго Аспарухов.

Местят снимките в Пловдив – искали сборен образ на езиковите

Въпреки искането на Владо Даверов филмът е сниман в Пловдивската езикова гимназия, а не в Ловеч. „Когато беше премиерата на филма, Владо Даверов сподели с мен, че е написал книгата си за Немската гимназия в Ловеч, но когато са започнали да правят филма, са се намесили от различни места – вероятно от ЦК на БКП и министерството на просветата и са им казали, че не трябва да бъде филм за една гимназия, а трябва да бъде сборен образ за езиковите гимназии в България”, разказа още един от героите на Даверов.

Това по думите на Бриго Аспарухов налага да се премести снимането на филма не в Ловеч, а в Пловдивската английска гимназия. „И оттогава тръгват леките неудобства за Владо Даверов, защото той много чепато е настоял да бъде сниман филмът в Ловеч. Това го караше да бъде малко недоволен”, спомня си Аспарухов.

Разузнавачите, завършили там, се набиват на очи

Бастилията в Ловеч са завършили хора като Андрей Луканов и Нора Ананиева. На очи обаче се набива големият брой на разузнавачите. Сред тях освен Аспарухов са Цветлин Йовчев и Иван Драшков.

„За мен обяснението е лесно – в периода, в който ние завършихме, имаше две-три езикови гимназии в България. Говоря за 70-те години на 20 век – Иван Драшков е завършил 72-ра или 74-та мисля, аз завърших 64-та. Тогава в България все още нямаше хора, езиково подготвени, а ние млади момчета вече с езици”, коментира Бриго Аспарухов.

По думите му тогава държавата се е изграждала, мислила е за създаване на добри кадри в разузнаването и просто са подбирали езиково подготвени хора. „Ориентирали са се натам и погледът им е бил верен към днешна дата, погледнато назад”, обобщава Аспарухов.

Коментирай чрез Фейсбук:
(Visited 1 663 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *