Голям е бил интересът към изучаваните в Дърводелското училище в Тетевен занаяти. И много са били учениците навремето. Спомням си, че като ученик в бъчварския отдел бях № 301.
Училището се “пълнело” от Врачанския район, Оряховския, Белослатинския и малко от Плевенския, по-рядко от Троянския район, а от Южна България почти нямали ученици. От споменатите райони учениците са идвали заради възможността да изучават занаят и особено за бъчварството, защото “надолу” (в полските райони) има вино и производителите му трябвало да се научат как се правят бъчви и други такива съдове, необходими за лозарството.
А бъчвите се изработвали много трудно. За бъчвата трябвало права дъска да се свие, за да се получи коремната кухина. От двата края дъските се свивали на дъга, но така че горният и долният диаметър да са еднакви. В средата се оставяло малко по-широка дъга – така се получавала коремната кухина.
Най-труден за бъчварите бил моментът, когато бурето се е свивало, защото ако се упражнял по-силен натиск – дъгите се спуквали.
Свиването ставало със специално приспособление наречено цукъл. Цукълът е стяга, с която бурето се запасва с телено въже, като се кръстосва в различни посоки – пристяга и събира дъгите на бурето, и ги държи така, за да могат да се поставят горното и долното дъно на бъчвата.
При започването на тази операция, горният край на бурето бил събран предварително, а долният седял като кошник. Със стягата постепенно се събирали дъгите и от долния край, докато диаметрите на двете страни се изравнели, слагали двете дъна, след което фуговали дъгите.
Много трудно се изчислявало колко “бере” бъчвата – обема на бъчвата, защото наличието на коремна кухина не позволявало да се изчисли по формулата за обема на дървесните трупи или на каче, които са с цилиндрична или на пресечен конус форма.
Бъчвите обикновено се правели от дъб. Когато искали бъчва за ракия – правели от черника, защото в бъчва от това дърво ракията отлежавала хубаво и добивала много приятен цвят. В Тетевен навремето е било развито бубарство, имало е много черничеви градини и съответно – материал за ракиени бурета.
По селата надолу (в полските райони), където нямали толкова черники и дъб, правели бъчвите от акация (салкъм). Но акацията е много твърдо дърво и се свива трудно. Дъбът е меко поресто дърво и се свива по-лесно. При изработката на бурето не се допускало смесване на материалите, от които се изработватдъгите за бъчвата – например в буре от салкъм да се сложат две-три дъги от дъб или обратното. Различните видове дървесини се свиват различно и ако не се съхранявало бурето на хладно и при постоянна температура, то се разсъхвало – вместо кръг, ставало на елипса. Дори да се изрежело друго дъно, не било възможно да се подмени, защото самият вътор (жлеба на дъгите, в които се сляга дъното) вече е станал елипсовиден.
по спомени на Тодор Георгиев – Гложки
Източник: http://tourismbulgaria.com
