/ из публикация в печатно издание от 1994г./
Години след обесването на Левски нашата история все още не желае да знае къде е погребан той и кой е причина за неговото залавяне. Димитър Николич Косовац, т.е. Косовски, известен навремето, а по-късно и в литературата като Общия (Общи), е роден около 1835 г. в малкото градче Дяково, Призренско, в областта Метохия.
Някои го смятат за „старосърбиянец“, други — за македонец, а след изпращането му в България като помощник на Левски през юни 1871 г., се разхожда из страната с гръцки паспорт. Под неговото ръководство се извършва обирът на турската поща в Арабаконак на 21.IX.1872 г. Заловен е от турските власти на 27 октомври 1872 г. в днешното село Садовец, преоблечен като жена. След разпита още същия ден в Тетевен веднага е препратен за София, осъден на смърт и обесен на 22 януари 1872 г. Погребан е в Позорното гробище вън от чертите на града.
Сериозните изследователи на комитетското дело са почти единодушни: Левски пада в ръцете на турската полиция „благодарение“ провалянето на обира на турската поща в Арабаконак, извършена от неговия помощник Димитър Общи.
Други от изследователите се отнасят към Общи по-снизходително, а понякога и ласкаво, като го превъзнасят като „приличащ на герой, слязъл от страниците на приключенски роман“ и „непобиращ се в никакви рамки революционер“.
Ще започнем обсъждането на въпроса с една, на пръв поглед, дреболия: показанията на Тодор Кръстев, с прозвище Бръмбара, от Брезова махала, Тетевенско, дадени на 22.X.1872 година пред следствените органи по случай обира на турската „хазна“ в Арабаконак… Всеки би могъл да се запознае с тези показания, обнародвани заедно с всички останали; свързани със същото дело в книгата „В. Левски и неговите сподвижници пред турския съд — документи из турските архиви“, София, 1952 г., с. 46, и черно на бяло да се увери, че Бръмбара е човекът, който пръв разкрива, че ръководителят на обира е „Димитър от Сърбия“, наричан „Общия“, и, че това не е хайдушко, а комитетско дело.
Разкрива освен това имената на тетевенските комитетски първенци — съорганизатори на обира, а на въпроса на следователя откъде знае за съучастието на тези хора, Бръмбара отговаря дословно: „Каза ми Димитър, от него разбрах.“
Освен това същият Тодор Кръстев съобщава на следователите, че Димитър Общи е премахнал по нареждане на комитета и „попа“ от Орхание — известният Ловчански митрополитски наместник Дякон Паисий, за убиеца на когото турските власти до този момент не са имали никакви данни.
На въпроса на следователя „Откъде ти знаеш, че Димитър от Сърбия е убил попа?“ Бръмбара отговаря точно и ясно: „Когато отивахме да нападнем хазната, той (Общия) ми разправи по пътя, че убил попа. Народът му заповядал.“
Накратко: установява се от този разпит на тетевенеца едно наистина решаващо, бих го нарекъл още съдбовно обстоятелство: обирът в Арабаконак е бил предварително разгласен от неговия главен организатор — самият Димитър Общи. И което е още по-важно — за този обир са знаели предварително „всички“ от участвалите и неучаствалите в него — и то все от бъбривия „Бай Димитър“, както се вижда и от показанията пред следствената комисия на 26.Х.1872 г., дадени от секретаря на Революционния комитет в Тетевен — Даскал Иван (с. 79).
„Всички знаехме, че хазната ще бъде обрана“ — гласи неговото признание пред следствието. „Всички“ — това значи целият Тетевенски комитет, плюс участващите в обира некомитетски дейци, сред които е и Тодор Кръстев—Бръмбара. Всички са знаели за обира от устата на неговия главатар, включително и някои от некомитетските лица, привлечени за тая работа, които самият Общи е видял за пръв път на отиване към засадата в Арабаконак. За да не остане никакво съмнение, че кроежите за обира на „хазната“ в Арабаконак са били публична тайна, ще приведем и показанията на още един от участвалите в него — Лечо Ковачът (неговият разпит е бил на 25 октомври 1872 г.). На въпроса на следователя „Как първоначално дойдохте до решението да нападнете хазната, разправете ни това подробно“, отговорът е: „Димитър от Сърбия разговарял със Стояна (Пандурина) да започнем една такава работа. А двайсет дни преди събитието Стоян каза на всеки един от нас поотделно.“
Става дума за същите лица, от които започва разплитането на „чорапа“, за да приключи на 27 октомври призори със залавянето на самия Обши, извършено без никакво съпротивление, макар да е бил въоръжен не само с кама, но и с револвер. Веднага след това Общи е изправен пред заседаващата в Тетевен следствена комисия и пред нея доброволно разкрива без двоумение и колебание всичко за комитетското дело и за Левски. В резултат на това още при първия му разпит в Тетевен на властта стават известни 27 седалища на революционни комитети заедно с имената на 27 съзаклятници и други 18, за които Общи заявил, че може да ги разпознае, ако ги види. При следващите разпити броят на разкритите комитетски „гнезда“ се увеличава на 52, а на предадените лица — 95. В доклада на съда, който произнася решението за обесването на Общи, е изрично потвърдено, че той е направил разкритията си „доброволно“ и с пълни подробности. Отбелязано е също, че е заловен „без съпротивление“ и въпреки направените големи услуги на следствието съдът го заклеймява като „бездарник“, който не е вършил подбудителката си работа с „красноречиво слово“, а със „заплашвания и лъжливи уверения“.
Именно след разкритията за Апостола, извършени от Общи на 27 октомври 1872 година, турските власти светкавично копират в хиляди екземпляра една негова снимка и предприемат небивало по мащабите си издирване. Апостолът попада на патрулиращи край Ловеч заптии и малко по-късно е „настигнат“ и заловен в Къкрина.
В светлината на тези обстоятелства няма съмнение, че ако не бе извършен забраненият от Левски обир в Арабаконак и особено ако главният му организатор Общи не беше го предварително разгласил, напълно възможно е тази авантюра да бе останала в тайна, а разгромът на комитетската организация да се избегне. Ако има нещо за Общи, което да е все още неизяснено, то се върти главно около един въпрос: на лекомислие ли трябва да се припише непредпазливото му поведението преди обира
или разгласата е нарочна, за да се омаломощи или дори взриви неудобната за съседните държави — Гърция и Сърбия, Вътрешна революционна организация, като се има предвид, че още през 1865 година тези две наши съседки сключват таен договор за подялба на неосвободеното ни още Отечество? Не може и дума да става, че Каравелов е могъл да бъде съпричастен на подобен план, нито пък Хитов, но че и двамата са могли да бъдат манипулирани — това е напълно възможно. Все едно, въпросът стои открит: само негоден конспиратор ли е бил Димитър Общи, или е натоварен с едно пъклено дело двоен шпионин?
в. „168 часа“, бр. 7 — 14.II.1994 г.
