Веднъж много богат човек взел сина си на пътуване из страната, с единствената цел – да покаже на момчето какво означава да живееш без пари. Няколко дни прекарали в една ферма, в много бедно семейство.
След завръщането си у дома, бащата попитал сина си дали е харесал пътуването.
“Хареса ми, татко” – казало момчето. “Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?” – попитал мъжът. “О, да!” – последвал отговор. “И кое е това, което научи от пътешествието ни?” – попитал отново бащата.
Синът му отговорил: “Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн по средата на градината, а те имат рекичка, която няма край. В нашата градина светят лампи от чужбина, а при тях през нощта светят звездите. Ние имаме тераса към предния двор, а те имат открито пространство до хоризонта. Ние имаме малко парче земя, на която живеем, а те имат безкрайни полета, които не могат да се обхванат с поглед. Ние купуваме храната, а те самите си я отглеждат. Имаме около къщата стени за защита, а те имат приятели.”
Бащата на момчето останал вцепенен.
Тогава синът му добавил: “Аз разбрах, че ние наистина сме бедни.”
Ние твърде често забравяме, за това което имаме, и се съсредоточаваме върху това, което нямаме. Понякога мнението на собственото ни дете може да ни припомни това, което наистина е важно в този живот.
Източник: http://bukvarche.com/2017/07/14/%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BA/
