Опитът на Харманли да вземе „Елпром“-а не мина

„Елпром Троян“ спечели едногодишна съдебна сага – Патентното ведомство заличи възможността със славната стара марка „Елпром“ да се кичи единствено бившият малък завод „Димо Дичев“ (сега „Елпром Харманли“)

ВЪЗМОЖНО ли е като чуеш „елпром“, да се сещаш единствено за електромоторите на „Елпром Харманли“ от Харманли? Разбира се, че не. Понятието „елпром“ е станало синоним на електротехническа промишленост и на производството на електромотори и всякакви други „елпромски“ изделия, такъв е и генезисът на думата – сричкова абревиатура от „електротехническа промишленост“. Понятие за „обичайно използвано в българския език название, абревиатура, дума, която указва електропромишленост/ електропромишлено предприятие“, както постановява със свое Решение №157 от 27 юли 2018 г. Патентното ведомство на Република България; по подобие на „винпром“, „респром“, „хоремаг“ и други подобни. За Троян и троянци пък, чиято емблема и гордост дълги години и до днес е „Елпром Троян“ (преименуван по едно време на „Елма“, а сега отново върнал името си „Елпром Троян“) – още повече, пише troyan21.com. Няма стар или млад наш съгражданин, който да не знае какво е „елпром“ и да не го свързва с „Елпром Троян“, който в най-добрите си години (преди разсипването от масовия приватизатор Николай Банев) има над 2000 работници и е лидер в своя бранш у нас и на Балканите. А и до днес всички свързани със завода се знаят и наричат „елпромци“.

ЗАДАДОХМЕ този абсурден въпрос неслучайно. Миналата година (2017 г.) производителят на електромотори „Елпром Харманли“, който до приватизацията носи името „Димо Дичев“ и чието свързано предприятие днес е „Балканска звезда“ ЕООД (Троян) – собственик и на двете е Борис Бояджиев – купува марката „Elprom (Елпром)“; засягайки по този начин интересите на общо 33-те актуални производствени и търговски фирми, използващи в наименованието си словният елемент „елпром“ и на 20-тината стари „Елпром“-и от някогашното държавно обединение ДСО „Елпром“, особено на лидера „Елпром Троян“. Купува я (през 2017 г.) от едно странично за електротехническата промишленост предприятие – „Дипломат Корпорейшън“ ООД (Луковит), което, явно усетило потенциала на някогашната славна марка, я регистрира през 2015 г. През 2016 г. обаче руините на електромоторния завод в Троян вече са закупени от настоящия собственик (фамилия Мондешки) и започва възраждането му, връща се и изконното и познато на всички име „Елпром Троян“. И точно тук е завръзката на едногодишната съдебна сага, довела в крайна сметка до цитираното решение на Патентното ведомство на Р България отпреди няколко дни – дали от конкурентни подбуди или заради нещо друго собственикът на „Елпром Харманли“ завежда дело срещу „Елпром Троян“ за неправомерно използване на марката „Елпром“.

СЛЕДВАТ няколко грозни изпълнения. На Пловдивския технически панаир (2017 г.), точно преди връчването на златния медал за иновации на „Елпром Троян“, в залата навлизат полицейски екипи и искат да осуетят награждаването заради използването от златния медалист на марката „Елпром“. Подобни опити има и на тазгодишното международно техническо изложение Messe в Хановер, Германия (2018 г.), където „Елпром Троян“ има свой щанд; но жалбата от Харманли е отхвърлена от немския съд. Опитите за отнемане на името на „Елпром Троян“ не успяват, но както споменахме, съдебната сага върви вече цяла година и коства много нерви и средства на потърпевшите.

А ОТВЕТНАТА реакция е разбираема и логична – от „Елпром Троян“ подават иск (вх. №700080714/23.10.2017 г.) за заличаване на марката „Elprom (Елпром)“, за която през 2017 г. „Елпром Харманли“ плаща на луковитското дружество „Дипломат Корпорейшън“. Или казано по-ясно – подават иск да се прекрати узурпирането на понятието „елпром“ от една единствена фирма и да се върне езиковата и смислова обективност, т. е. „елпром“ да си остане това, което е (производно от „електротехническа промишленост“ и общо понятие за такова производство, видно от речниците на БАН). В резултат на което марковото отличие на различните „елпромски“ производители и производи се постига с допълнително название към общото понятие „Елпром“ – например „Елпром Троян“, „Елпром ЕМС“ (Тетевен), „Елпром Варна“, „Елпром Харманли“ и т. н. След десетки страници изложение на мотивите решението на Патентното ведомство на Р България, подписано от неговия председател д-р Петко Николов, е кратко и ясно: „На основание чл. 46, ал. 5 от ЗМГО (Закон за марките и географските означения) заличава регистрацията на марка с рег. №93185А „Elprom“ за всички стоки и услуги от класове 07, 09, 11 и 35 на МКСУ (Международната класификация на стоките и услугите)“. Решението може да се обжалва в тримесечен срок пред софийския Административен съд.

КОЙ ПЕЧЕЛИ? Отговорът е ясен – не само „Елпром Троян“, а всички елпроми в България, които ще могат свободно да използват търговските си марки; печели и българският език, защото щеше да е много жалко да губим езикова история, стъпила на традициите и постиженията на електротехническата промишленост, за сметка на един. Кой щеше да спечели, ако номерът бе минал? Само „Елпром Харманли“, който искаше да се (само)идентифицира с цялата история и успехи на електротехниката в България; като това би довело и до необходимост да се преработват речниците на БАН.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/ikonomika/opitt-na-kharmanli-da-vzeme-elprom-a-ne-mina_news639527.html

Коментирай чрез Фейсбук:
(Visited 252 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *