Луковит – с голям потенциал да развива туризма

На 3 декември т. г. Луковит ще отпразнува 120 години от деня, в който с Указ №263 княз Фердинанд го обявява за град, но историята му започва векове по-рано. Територията на община Луковит е обитавана още 2-3 хил. години пр. н. е. Тук са живели траки, доказателство за това е откритото Луковитско сребърно съкровище, датирано към втората половина на IV век пр. н. е. Намерено е случайно през 1953 г. край града.

В местността Мушат край Луковит има следи от обширна крепост и средновековен български некропол. Там е открита голяма колективна находка от монети на византийски императори, накити, следи от тракийско погребение.

Сред дефилето на р. Искър, до с. Карлуково, е разположен Карлуковският манастир. През ХV в. е разграбен и разрушен. Възобновен е в края на ХVI в. – началото на ХVII в., после отново е разрушен и запустява. През 1834 г. пак е възстановен, но днес е запазена само старата черква „Успение Богородично“.

Срещу Карлуковския манастир са съхранени два скални храма. Стенописите на църквата „Св. Марина“ са фрагментарно запазени. Те датират от ХIV в. На около 5-6 км северозападно от жп гара Карлуково е скалната църква „Св. Григорий“, в която фрагментарно са съхранени два слоя стенописи, датирани от ХIV и ХVII в.

През 1889-1890 г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска – с 25 общини и 49 села, и Луковитска – с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби – управление, съдилище и болница, данъчно управление и др.

В околностите на Луковит има много красив каньон на р. Златна Панега, а в Карлуковското карстово плато могат да се видят уникалните скални образувания Куклите.

В района са проучени общо 240 пещери. От тях 6, сред които Проходна и двата скални феномена: Струпанец и Провъртеника, са обявени за природни забележителности.

Днес община Луковит се състои от 12 населени места в Ловешка област. За проектите, които се осъществяват в момента, и за бъдещото развитие на района разговаряме с кмета на Луковит – Иван Грънчаров.

Кметът Иван Грънчаров: Обявихме търг за близо 5 млн. лв. без ДДС за рехабилитация на общински пътища

Г-н Грънчаров, в разгара сме на строителния сезон. По кои обекти в момента се работи в община Луковит и какви дейности предстои да стартират?

Проектите ни не са малко, но започването на някои от тях се бави заради процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Преди дни обявихме търг за рехабилитация на общински пътища Дъбен – Тодоричене и Ъглен – Торос, които са изключително важни. Смятам, че решението ни да кандидатстваме с тях по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) беше правилно, затова и получихме одобрение. Обявената поръчка е за близо 5 млн. лв. без ДДС. Тези отсечки са значими, защото след няколко години ще бъде доизградена автомагистрала „Хемус“, която минава над с. Торос. Там ще има пътен възел, което означава, че основното движене на общините Луковит, Червен бряг, Бяла Слатина и Кнежа ще е през Тодоричене и Торос.

В момента се извършва ремонт на Средно училище „Алеко Константинов“ в града ни. Проектът е за малко над 1,3 млн. лв. по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ по ПРСР. В дейностите са включени и мерки за енергийна ефективност – топлоизолиране на пода и на покрива на цялата постройка, монтиране на слънчеви колектори, реконструкция на отоплителна инсталация и построяване на автоматично управление, ремонт на терасите на IV и V етаж, на ВиК системата и др. Предвидено е и обособяване на съблекални и санитарни помещения до физкултурния салон, който ще бъде оборудван с хандбални врати и баскетболни кошове. В двора на училището ще се изгради игрище за народна топка за по-малките деца и фитнес на открито за по-големите. Ще се монтира видеонаблюдение и сигнално-охранителна система в сградата. Заложено е и изграждането на плътна ограда по ул. „Гето Йошев“, както и реконструкция на оградата по ул. „Възраждане“. Освен това ще се поставят портални врати и ще се обособи нов вход от северната страна. Крайният срок за изпълнение на проекта е 11 ноември 2020 г.

Ремонтира се и сградата на общинската администрация в Луковит по проект „Красива България“. Основната ни цел при кандидатстването бе да се изгради достъпна среда. Обновяват се част от помещенията и се изгражда асансьор. След реализацията на строително-монтажните работи това ще е първото публично здание в Луковит, което ще осигурява реална достъпност.

Нормативната уредба задължава да се правят необходимите дейности за достъпна среда, но срещаме трудности с намирането на финансиране за тях.

За първи път от много десетилетия сме обявили процедура за асфалтиране на улици в селата. В края на миналата година с постановление на Министерския съвет бяха отпуснали целеви средства от 1 млн. лв. за ремонт на уличната мрежа в населените места от общината. Очаквам скоро да има избран изпълнител за строителните дейности.

Това, което предприехме в чест на 120-годишнината на Луковит, бе решение за изграждане на многофункционална сграда. В нея освен че ще се извършват ритуали, ще има помещение, в което ще изложим Луковитското тракийско сребърно съкровище. С него сме известни по света, но съм сигурен, че над 80% от гражданите на общината не са го виждали, което е жалко, както и че не познават красотите в района ни. В момента се изработва проект за многофункционалната сграда. Тя ще се вписва в централната градска част. С нея ще решим проблема с ритуалите, тъй като бракосъчетанията в момента се извършват в Общината, предимно в събота и неделя. Строителството на многофункционалната сграда ще е един голям успех.

След реализацията на големия проект за воден цикъл на Луковит по ОП „Околна среда 2007 – 2013“, работите ли по други проекти в отрасъл „ВиК“?

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ни отпусна целеви средства за осъществяването на такива обекти. В момента тече подмяна на водопроводи за 1,7 млн. лв. по четири улици – „Предел“, „Княз Борис I“, „Тополовска“ и „Кръгояр“ в Луковит. Имаме огромен проблем с водоснабдяването, защото взимаме ценния ресурс от карстовия извор Златна Панега, който в периоди на поройни дъждове се замътнява и поради това се спира снабдяването. Тогава дори и складовите наличности в така наречените басейни се изчерпват много бързо заради големите загуби по трасето. Близо 2 хил. м водопровод ще бъде подменен. Заложено е да се асфалтират част от улиците, като ще бъдат изградени и ремонтирани и тротоари. Това се случва благодарение на МРРБ.

Проведохме процедура и сключихме договор с изпълнител за третия, последен етап от проекта за водоснабдяване на с. Дерманци. И за него очакваме финансиране от МРРБ. Стойността на третата фаза е 350 хил. лв., а цялото предложение е за общо 2 млн. лв.
Работим по проект за главни колектори на ул. „Кръгояр“, с които почти изцяло ще завърши канализирането на Луковит. Когато приключим тези обекти, ще има възможност да включим и последните улици към водния цикъл на града. В момента сме на етап съгласуване на изготвеното предложение, което е на стойност 2,5 млн. лв. Имаме възможност да кандидатстваме за финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Надявам се, че ще бъдем класирани, защото отговаряме на изискванията – имаме останалата канализация и пречиствателна станция за отпадъчни води.

От кои други източници търсите финансиране за осъществяване на инфраструктурни проекти в общината?

Кандидатстваме по ПРСР и за две от знаковите улици в Луковит. Едната е ул. „Св. св. Кирил и Методий“, която е най-голямата не само като дължина, но и на ширина. Другата е ул. „Симов дол“. Надявам се те да бъдат класирани по програмата, особено ул. „Симов дол“, която вече десетилетия не само аз като кмет обещавам, но и всички преди мен, че ще бъде обновена. Очакваме финансиране за асфалтиране, смяна на водопровод, тротоари.

Другите предложения, които сме подготвили и ще бъдат внесени по ПРСР, касаят обновяването на градската среда. Сред тях е проектът за ремонт на Градската градина. Той е разработен още през периода 2012-2013 г. За съжаление, стойността му се измени заради промяна на условията на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Надявам се и този обект да бъде одобрен, защото поради липсата на осветление, на огради и т.н. хората не използват потенциала на градината.

Другият проект, за който се опитваме да осигурим средства по ПРСР, е за саниране на обществени сгради и най-вече за шест от кметствата в общината. Не всички здания са приоритет за нас, но такива са изискванията на ДФЗ. За мен е по-важно улиците да имат водопроводи и асфалт, отколкото да обновим едно кметство. Но това са техните условия и ние се съобразяваме с тях. През следващия програмен период трябва да бъде измислен друг, по-удачен начин на финансиране по мерките. След като стане ясна сумата по ПРСР след 2020 г., както и бенефициентите, нека парите да се разделят на броя на жителите, които ще се възползват. А съвкупността като абсолютна стойност да бъде предоставена на самите местни власти сами да решават къде да бъдат инвестирани средствата. Тогава със сигурност, и аз като кмет, и общинската администрация, ще носим отговорност за решенията си за това, какво сме инициирали да реализираме. На този етап не е така. Хората мислят, че имаме възможност да правим улици, но не го извършваме. Много пъти съм обяснявал, че когато участвахме за финансиране за улици и в предния период, ние се ръководехме основно от това, проектът да бъде спечелен. Стремиш се да бъдеш с максимален брой точки. Някак си условията игнорират малките населени места. Дори проектът за общинските пътища Тодоричене – Дъбен и Торос – Ъглен беше почти на ръба да не бъде одобрен, защото бе в резервния списък, тъй като се изисква определен брой жители на населените места, без значение че трасето ще е ключово и ще обслужва над 80 хил. души на година. Той няма да се използва само от хората в Тодоричене, Дъбен, Торос. В крайна сметка, за да стигнеш до общинския център, трябва да минеш по него.

Подписахте договор с министъра на околната среда и водите Нено Димов за укрепване на активно свлачище в Луковит. Разкажете повече за проекта.

В момента тече процедурата за избор на изпълнител за укрепване на свлачището. Проектът предвижда възстановяване и опазване на инфраструктурата и околната среда и предотвратяване риска от свлачищни процеси в района на ул. „Синчец“ в града. С изпълнението на геозащитните мерки се цели опазване на здравето както на населението в района, така и на хората, работещи на регионалното депо за битови отпадъци (обслужващо общините Луковит, Ябланица, Роман, Тетевен и Червен бряг). Безвъзмездната финансова помощ, осигурена от ОП „Околна среда 2014-2020“, е близо 650 000 лв.

Надявам се в най-кратки срокове проектът да бъде приключен. Като го завършим, ще отчетем, че той ще е първият реализиран по програмата. Отново ще сме първи, което е повод за гордост. По проекта работихме от години. Кандидатствахме за финансиране пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. След това ни включиха в „ОПОС 2014 – 2020“.

Ще надградите ли проекта за регионалната система за отпадъци?

Изключително важно е да мислим дългосрочно, защото таксата за депониране към Регионалната инспекция по околната среда и водите за отпадъците през следващите години ще продължава да се увеличава, и то драстично. Така през 2020 г. на тон тя ще е 99 лв. Ако не вземем някакви мерки, ние ще трябва също да увеличим такса смет, и то близо два пъти и половина, което е изключително много. Затова събрах кметовете от Регионалното сдружение за управление на отпадъци, за да дискутираме изграждането на сепарираща инсталация. Засега имам тяхното разбиране, че това трябва да се направи. Проектът ще е на стойност 3–4 млн. лв. Опитахме се да направим концесия за регионалното депо, но нямахме успех.

Какво правите за развитието на туризма в региона?

Съвсем скоро се появи възможност по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ за финансиране на проекти, касаещи сектора. Ще организирам бизнеса от отрасъла в Луковит, за да им обясня условията по програмата и да видим как можем да участваме, защото схемата е особена, тъй като всичко, което ще носи приход, ще трябва да бъде финансирано от общината. Но ще имаме възможност да обновим екопътеката, която е изградена преди повече от 10 години, да направим достъпна средата около пещера Проходна.

Ако бизнесът реши да участва по някакъв начин, ние ще помагаме, както и те на нас. За съжаление, браншът в Луковит не е единен във виждането си за развитие на сектора, което не е добре, защото, както се казва, за всеки влак си има пътници, независимо от ранга и категоризацията на даденото заведение, хотел или къща за гости. Можем да се справим само ако сме обединени и ако имаме разбиране, че целта е една съща – когато АМ „Хемус“ премине по-далеч от Луковит, ние да бъдем подготвени, а туризмът е бъдещето на град като нашия.

Как протича партньорството Ви с Камарата на строителите в България?

Нямам пряк досег с КСБ, но със строителите, с които работя, имаме разбирането, че трябва да се спре с некоректната конкуренция. Във времето имаше проекти, които се печелеха на търгове за твърде ниска цена и после се чудехме как да ги довършим. Обжалванията на поръчките рефлектират и върху общината, и върху строителите. Имаше жалба за търга за свлачището. Проверих в регистъра и се оказа, че за една седмица въпросната фирма е подала 13 обжалвания в различни общини. ЗОП дава възможност всеки да обжалва, което не е добре за местните власти, защото ние разчитаме на времето, което е изключително ценно, а процедурите са тежки и бавни. Как да обясня на хората, че от започването на работата по една идея до осъществяването на проекта може да минат две – три години, но такова е законодателството в България.

Според мен на пазара остават можещите строители и тези, които имат желание да работят и да вървят с името си напред.

Коментирай чрез Фейсбук:
(Visited 472 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *