Най-ранните следи от човешки живот на територията на община Луковит датират от преди 2 – 3 хиляди години преди новата ера. Траки, римляни и българи са живели по тези земи, като доказателства са откритите гривни и бронзови брадвички, монети, парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др. В околностите на града е открито през 1953 г. Луковитското тракийско сребърно съкровище, датирано от средата до втората половина на IV век пр.н.е.
От османски регистри от XV век, които се съхраняват в Народната библиотека в София, става известно, че още около 1430 година, а вероятно и по време на Втората българска държава, съществува село Гюрне Лукович (Горни Луковит) влизащо в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В друг регистър от 1495 г. се споменава, че селото, наброяващо 47 къщи, е влизало във вилаета Неделичко заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.
Според османските архиви, през 1516 г. в Луковит започва да се разпространява исляма. Според изследователя на помаците Васил Миков, Луковит не е бил напълно ислямизиран, тъй като има данни, че през 1860 г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението почти всички помаци се изселват. От този период датира и известната народна песен „Луковитски моми“. Към 1893 година в селото живеят 133 помаци.[1]
През 1889/1890 г. Плевенски окръг се дели на две околии: Плевенска, с 25 общини и 49 села, и Луковитска, с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби: околийско управление и съдилище, околийска болница, данъчно управление, първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено през 1898 г., прогимназия и гимназия, народно читалище.
По време на бомбадировките на София през 1943 г. в сградата на гимназията е евакуирана Александровската болница.
В Луковит е построена една от първите ВЕЦ в България.[2]
