Градски легенди: Проклятието Бяла Анаста – да живееш вечно в Ловеч

ИС­ТО­РИ­Я­ТА

От къ­де ид­ва ле­ген­да­та за Бя­ла Анас­та, из­во­рът “Баш Бу­нар” и прок­ля­ти­е­то, че кой­то пие от та­зи во­да, ос­та­ва за­ви­на­ги в Ло­веч? Ле­ген­да­та при­вид­но е свър­за­на с из­вес­т­на­та фол­к­лор­на пе­сен за Анас­та, но на прак­ти­ка тя е “над­с­тро­е­на” над  кон­к­рет­на­та твор­ба. По ти­пи­чен за на­ро­доп­си­хо­ло­ги­я­та ни на­чин тя е до­из­мис­ле­на от на­се­ле­ни­е­то на Ло­веч.

В един спра­воч­ник ав­то­рът му пи­ше: “Име­то “Баш Бу­нар” ид­ва от чеш­ма­та, ко­я­то е ня­къ­де по сре­да­та. Има ле­ген­да, че ако пи­еш во­да от та­зи чеш­ма ще ос­та­неш за­ви­на­ги в Ло­веч. (Из­г­леж­да аз не съм пил от та­зи чеш­ма).”

Спо­ред мен все по-мал­ко хо­ра пи­я­т от то­зи из­вор, за­що­то Ло­веч зас­т­ра­ши­тел­но е на­ма­лял, до­ба­вям аз.

Раз­лич­на ле­ген­да е раз­ка­зал пък ис­то­ри­кът Пла­мен Еч­ков (виж в. “Ло­веч прес” , бр. 33, от 24 ап­рил 2008 г.) . Спо­ред из­точ­ни­ка му бай Нен­чо Ра­шов от Ло­веч, кой­то го­во­рил пред Пла­мен Еч­ков през 1971 г., ис­то­ри­я­та на Бя­ла Анас­та е съв­сем дру­га. Тя жи­вя­ла ня­къ­де към 1828 г., а съд­ба­та й е свър­за­на с не­до­ве­ри­е­то на ней­ния же­них кир Янач­ко. Пов­ли­ян от мес­т­ни клю­ки, той по­ис­кал про­вер­ка на дев­с­т­ве­ност­та й. То­ва ста­на­ло в град­с­ка­та ба­ня от ней­ни род­ни­ни. Мо­ма­та из­ляз­ла “чес­т­на”.

Как­то се виж­   да, и тук ня­ма ни­как­во зак­ли­на­ние да се жи­вее веч­но в Ло­веч. Ни­то се го­во­ри за чеш­ма­та и прок­ля­ти­е­то.

ФАК­ТИ­ТЕ

В юж­ния край на Ло­веч по про­те­же­ни­е­то на ре­ка Осъм е але­я­та “Баш бу­нар”, дъл­га 2 км с ред­ки дър­вес­ни ви­до­ве и цве­тя. Два ес­тес­т­ве­ни во­до­из­точ­ни­ка са офор­ме­ни ка­то чеш­ми, а до пър­ва­та е скул­п­тур­на­та ком­по­зи­ция на Бя­ла Анас­та. Тя е де­ло на Бо­рис Бъ­чев и е пос­та­ве­на през 1968 г.  До изоб­ра­зе­на­та из­п­ра­ве­на и гор­да Анас­та е клек­нал мо­мък и на­пи­ва во­да­та от стом­на­та. Той не знае оба­че до как­ви пос­ле­ди­ци ще го до­ве­де то­ва.

Ле­ген­да­та раз­каз­ва, че кой­то пие во­да от тук, ос­та­ва за­ви­на­ги в гра­да.

За­па­зен е тек­сът на та­зи пе­сен:

“Там, де­то те­че на Баш бу­нар во­да­та,

там си бя­ла Анас­та бе­ли плат­на­та” (Виж це­лия текст от­дел­но)…….

ОБЯС­НЕ­НИ­Е­ТО:

След ка­то сте про­че­ли тек­с­та, ве­че зна­е­те, че в не­го ня­ма ни­как­ва та­ка­ва ле­ген­да. Пе­сен­та раз­каз­ва за кан­дър­ма­та меж­ду мо­ма­та Анас­та и бо­га­тия мо­мък. Те­ма­та е съб­лаз­ня­ва­не­то, но, спо­ред ти­пи­чен за фол­к­ло­ра при­йом, еро­ти­ка­та е за­во­а­ли­ра­на зад би­то­виз­ми. За то­ва пос­то­ян­но се го­во­ри за тлъс­ти пат­ки, бе­ли по­га­чи и про­чие двус­мис­ле­ни на­ме­ци.

На прак­ти­ка ис­то­ри­я­та на Бя­ла Анас­та и ле­ген­да­та за во­да­та от Баш бун­ар ня­мат не­що об­що, ос­вен мяс­то­то на дейс­т­ви­е­то. “Бя­ла Анас­та” е ис­то­рия на ед­но мо­ми­че, под­ло­же­но­ на съм­не­ние и пос­ле с до­ка­за­на “чес­т­ност”.

Прок­ля­ти­е­то с на­пи­та­та во­да яв­но е  мес­т­на град­с­ка ле­ген­да. Тя мо­же чу­дес­но да слу­жи за обяс­не­ние на  лич­ния ти мър­зел, за лип­са­та на ини­ци­а­тив­ност или прос­то за­що имаш лош къс­мет. Та­ка все­ки, кой­то е ос­та­нал да жи­вее в Ло­веч, осо­бе­но в пе­ри­од на кри­за, мо­же да на­ме­ри опо­ра в ле­ген­да­та. Един вид: “Абе, пих от та­зи во­да и виж как­во ста­на с ме­не! Ни­що…”

По-буд­ни­те лов­ча­лии зна­ят оба­че, че то­ва е из­мис­ли­ца. От­на­сят се към нея с чув­с­т­во за ху­мор и раз­би­ра­не. Все пак хората се нуж­дае и от ня­кои оп­рос­те­ни обяс­не­ния за нес­по­лу­ки­те. А не са­мо да им пъл­ниш гла­ва­та с по­ли­ти­ка и философия.

БЯ­ЛА АНАС­ТА

Ах, де­то те­че на Баш-бу­нар во­да­та,

там си бе­ли бя­ла Анас­та плат­на­та.

Кир Янач­ко на чар­да­ци сто­е­ше

и си сви­ри с бул­га­рий­ка те­ле­на.

На Анас­та ти­хом-ле­ком ду­ма­ше:

– Ма­ри Анас­то, бя­ла Анас­то, бе джа­нъм,

сти­га си бе­ли бе­ли­те плат­на, Анас­то,

по­чер­ня ти бя­ло­то ли­це, Анас­то,

из­го­ря­ха ти бе­ли­те ръ­це, Анас­то.

Че ня­ма ли ба­ща ти па­ри, Анас­то,

та да да­де да из­бе­лят плат­на­та.

Хай­де, Анас­то, хай­де ли­бе, иди си,

та си ме­си топ­ла пи­та в огъ­ня

и за­ко­ли тлъс­та пат­ка, Анас­то.

За­ко­ли я, пре­пе­чи я, Анас­то

и на­то­чи руй­но ви­но чер­ве­но,

че ще до­да до­ве­че­ра на гос­ти.

„- А бре, Яна­ке, наз­лъм Яна­ке, бе джа­нъм,

как ще си ида тол­коз ра­но у на­зи,

ка­то си има у нас май­ка рож­де­на.“

Ба­ща й се­ди на хан­с­ки­те пен­дже­ри

и сви­ри с булга­рий­ка ша­ра­кий­ка.

Па на Анас­та ти­хом – ле­ком ду­ма­ше:

„Хай­де, Анас­то, хай­де бу­ба, ела си,

та да сгот­виш топ­ли гозби вся­как­ви,

да на­ме­сиш топ­ли бе­ли са­му­ни,

да на­то­чиш руй­но ви­но чер­ве­но.

На­ пос­те­ли бо­жиг­роб­с­ки ми­са­ли,

на­ре­ди све­то­гор­с­ки та­ла­ри,

че ще дой­дат та­баш­ки­те баш кал­фи

та­зи ве­чер на ве­че­ря у на­зи.

По-мал­ко ще, бу­ба, Анас­то, да ядат,

по-мно­го ще, те­бе Анас­то, да гле­дат

и ще те­бе, джа­нъм Анас­то, из­би­рат

за да до­дат дру­га ве­чер на го­деж.

Източник: https://nglas.wordpress.com

Коментирай чрез Фейсбук:
(Visited 440 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *