Горещо! Зам.-председателят на ловешкия парламент Кирил Гумнеров разкри с кого може и без кого не може в Ловеч

– Г-н Гумнеров, скоро написахте, че обезлюдяването на региона е туморът, който убива Ловеч и ремонтите не решават проблема. Държите ли на думите си?

– Ремонтите са хубаво нещо, но град без хора не е град. Ако няма хора, значи няма нищо. Колкото и пари да се изливат за лъскането му, това не променя тъжната истина, че Ловеч е на умиране. Колкото и вечеринки да се правят, колкото и празници и тържества да организира местната власт, това не променя факта, че ВСИЧКО ОТИВА НА СВЪРШВАНЕ. Хората правят града, а не града хората.

– Колко жители според вас има град Ловеч, г-н Гумнеров?

– Никой не знае. Според НСИ в града живеят малко повече от 32 800 човека. А общината има, пак според официалните данни, малко над 44 000 жители. Щеше да е хубаво да е така, но това са резултати само на книга, те са една голяма лъжа. Действителността е различна, много по-лоша.

– Колко, според вас, са реалните жители?

– С десетина хиляди по-малко от обявените. Поне с толкова, а може и с повече. В града, според запознати, има не повече от 23-24 000 човека. Останалите се водят на книга тук, но всъщност са в София или зад граница. Мъртви души. Има хора които смятат, че града ни е паднал под 20 хиляди жители. Не знам каква е истината, но ситуацията с населението е извън контрол и никой не прави нищо по въпроса.

-Имате един колега, общински съветник, Иво Райнов, който често пише за демографската криза в Ловеч.

– Хубаво е, че периодично се насочва вниманието на хората в тази посока. Лошото е, че въпросите увисват във въздуха. Няма отговори, няма решения, няма стратегия за решаване на проблема. От 20 години насам местната власт се прави, че обезлюдяването на Ловеч не я касае, а това е основният проблем пред града ни. Ако не го решим, каквото и да правим, ще бъде излишно. Излезте вечер и погледнете улиците. Празни са. Само по главната улица има поне десет търговски обекта, които месеци наред остават незаети и търсят наематели. Какво ви говори това? На мен ми говори, че

малкият бизнес умира.

А той умира защото от една страна няма хора, които да пазаруват, а от друга страна местните и държавните регулации притискат дребните предприемачи все повече и правенето на бизнес става изключително трудно. И ако за държавните регулации ние не отговаряме, то е наложително на местна почва да направим всичко възможно малкият бизнес да оцелее. Защото това е гръбнака на местната общност.

– Кое, според вас, определя дали един град ще се развива или ще запада?

– Няколко фактора. Но в основата са икономиката и управлението. Определящо е качеството на кадрите в местната власт. И желанието на властта да работи за хората. Нещата са свързани.

Без икономика, без производство, няма как да задържиш хората.

А икономиката, в огромна степен, зависи от политиката на местната власт. Лошата политика гони хората, а добрата ги задържа. Ако се стимулира бизнеса, тогава ще има и работа за хората, тогава пък младите няма да бягат към големите градове или чужбина.

– Но в момента работодателите обясняват как има свободни работни места, а няма работници?

– При 500 или 600 лева месечна работна заплата, няма как да има желаещи да почнат работа. Това е подигравка с труда. Мина времето, когато хората търсеха каквато и да било работа, само за да получават някаква заплата. Пазарът на труда днес е отворен. Младите отиват в големите градове или заминават зад граница, където за същия труд получават повече пари. И живеят нормално.

– Много хора недоволстват, че местното управление не прави нищо по този въпрос…

– Нито общинският съвет, нито кметът могат да вдигнат заплатите. Това зависи от работодателите. Общината има друга функция.

– Добре, но къде е ролята на общината? Къде е мястото й в този процес?

– Общината е регулатор. Тя определя баланса на отношенията между хората, бизнеса и самата община, като администрация. От нея зависят локалните условия за развитие на местното предприемачество. Не може да вдигаш данъците, да не предлагаш никакви преференции и да искаш местния бизнес да върви напред. Няма как да се случи.

Това е азбучна истина. Ниски данъци и минимален административен натиск, това е формулата. А в Ловеч се случва точно обратното.

Високи данъци и такси, които с годините стават все по-високи и от другата страна неефективна и лошо работеща администрация. Затова града намалява откъм хора.

След Нова година, аз и екипът ми, ще внесем за разглеждане няколко предложения, които са свързани с както с намаляване на местните данъци и такси, така и с изграждане на изцяло нова политика и отношение към местните предприемачи. Дали ще се приемат, не знам. Но предложенията ми са крачка в правилната посока. Защото общината трябва да служи на хората, а не хората на общината.

– Какво искате да кажете?

– Важни са хората, а не общинските съветници или кмета. Без кмет или без съветници може, но без хора не може. Колкото и да им се иска на определени кръгове.

 

 

За Кирил Гумнеров:

Кирил Гумнеров е роден на 3 август 1969 година. Завършил е Икономическия университет във Варна и политология в Софийския университет. Работил е като сценичен работник, а по-късно е бил и зам.-директор на драматичния театър в Ловеч. После напуска и се заема с частен бизнес. Той е сред учредителите на структурите на партия „Атака”, беше член на националното ръководство на организацията.  Депутат е в 41-вото НС. Повече от един мандат общински съветник.  Днес е зам.-председател на Общински съвет-Ловеч. Баща на две дъщери. Малко известно е, че е автор на два романа в ръкопис.

 

Източник: lovechmedia.com

Коментирай чрез Фейсбук:
(Visited 376 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *